ИЗЧУ̀ВАМ СЕ, -аш се, несв.; изчу̀я се, -у̀еш се, мин. св. изчу̀х се, прич. мин. страд. изчу̀т, св., непрех. Диал. Дочувам се, счувам се. Кучето се впусна и къде вас – уж у вашата стая – и ухапа ли някого, не ухапа ли, ама се изчу писък, и то уж гласът на Анко. Ц. Гинчев, ГК, 373. Па що ми се глас изчува / във два дяла, във два дола. Нар. пес., Ст. Младенов, БТР I, 960.